За контакти:
централа тел.: 03118/26-01; 21-71
тел. на кмета: 03118/22-50
факс: 03118/25-00
e-mail: sadovo@sadovo.bg
e-mail: obsadowo@abv.bg

 

село Чешнегирово

Чешнегирово е село в Южна България. То се намира в община Садово, Област Пловдив.
Кмет на кметство Чешнегирово е Христо Атанасов.

Надморска височина: 162 м
Площ землище: 27.329 km2
 Население1 711 (ГРАО,2014-06-15)
Пощенски код: 4121
Телефонен код: 03118
Кметство тел.: 03118/24-13
Здравна служба тел.: 03118/24-59

География

   През Чешнегирово преминава ЖП линия Пловдив-Свиленград, а ЖП спирката в селото е открита през 1936 г.

История
   Най-ранните сведения за селото са в регистъра на акънджиите от 1472 г., където то е посочено като "Село Поте джемаат-и мюслюманан". В два регистъра за авариз от ХVІІ в., съкратен (иджмал) от 1622 г. и подробен (муфассал) от 1695 г., е посочено под името "Село Мюселем Ахмед ага", като част от нахията Конуш на казата Филибе (Пловдив). Според двата дефтера от ХVІІ в., в 1622 г., селото Мюселем Ахмед ага (Чешнегирово) е посочено с
5 християнски къщи, докато в края на века, в регистрацията от 1695 г., е отбелязано с 11 християнски къщи. Чешнегирово е едно от старите села в община Садово, като се предполага, че е възникнало през втората половина на ХVІ в. За пръв път в султанска заповед от 1568 г., съхранявана в Генералния държавен архив на Република Турция, в Истанбул се споменава местността "Чешнегиров азмак", землище на село "Тахталъ" до Филибе, което днес вече не съществува, след като още през османското владичество е било прелято в град Филибе (Пловдив), в която селяните от това село са били задължени да пазят моста над река Марица, намиращ се в същата местност. От това следва да се предположи, че първите чешнегировци, които са образували селото, са преселници от слятото с Пловдив село Тахталъ, известно от документи от ХVІ в. (Джелепкешанския регистър от 1576 г.)

   Отново под името Чешнегир, селото се споменава в турски регистър за джизие от 1651 г., като е указано, че към въпросната година е брояло 4 къщи. Сведения за селото има и в два френски пътеписа от ХVІІІ век. В пътеписа на френския пътешественик Пол Люкас, минал през българските земи през 1706 г., се споменава, че село Инималем (т.е. Нова махала, сега Чешнегирово) е "... село твърде голямо и населено с българи, които бяха много гостоприемни към нас..."). В 1750 г. през селото минава и арменският пътешественик Ованес Товмаджиян, който в своя пътепис за пътуванията си по Европа и Ориента го обозначава под името "Село Йени махале". Сведения за селото под името Иннималъ има и в пътеписа на френския пътешественик Б. Женне от 1786-1789 г. Според местните предания по време на една чумна епидемия, селото се разделило на две части: една част от населението напуснала старото поселение в равнината до бреговете на река Марица, като се изкачила на близките естествени възвишения, където образувала ново селище — приемник на старото, а именно днешното Чешнегирово. Друга част от населението се пръснала по разни краища, като пак според местните предания част от нея образувала Садово. Кога е станала въпросната епидемия не е известно, но според сведенията на един дубровнишки пътепис, написан от неизвестен автор, минал през българските земи и през селото в 1792 г., селото вече е било разположено на възвишенията, като е указано, че името му вече е Ени махала - докато в пътеписа от 1706 г. е указано, че е долу в равнината. От всичко това следва, че въпросната епидемия е станала някъде в годините от периода 1707-1785 г. През ХVІІІ в. селото се казва Чешнегир Нова махала.
   За далечното минало на селото е известно много малко. На територията на землището на Чешнегирово е било разкрито славянско селище от периода VІІ-VІІІ век. В селски двор в самото Чешнегирово е била намерена бронзова монета на гръцкия град Маронея, сечена в периода
ІІ-І в. пр.н.е. Също в самото село е бил намерен и железен връх на стрела. В землището на селото е бил открит и почти изцяло повреден римски крайпътен надпис, вероятно съставен на старогръцки език. В местността "Кемера" в чешнегировско землище е била случайно намерена продупчена сребърна средновековна венецианска монета -  грош, сечен от дожа Джовани Соранцо (1312-1328). Намерени са и сребърен талер от времето на австрийската императрица Мария Терезия (1740-1780), с емисия 1771 г., както и продупчена медна османска монета - мангър на султан Ахмед III (1703-1730) от 1704 г., а също така и друга османска монета - златен алтън с голям номинал, сечен от султан Абдул Хамид I (1774-1789), емисия 1774 г., също продупчена.

   Днес Чешнегирово е едно от големите села, както в частност в община Садово, така и в Пловдивска област като цяло. До началото на ХХІ в. край селото е функционирало военно летище известно с високата си товароносимост и новобрански център на ВВС. На това летище са използвани самолети МИГ-17, МИГ-23, Л-29 и Л-39.

   Според много от хората в селото произходът на името на селището (Чешнигирово) е пряко сързано с името на човек, когото са наричали Чешнигир. За него се предава, че е бил на служба (при местния бей най-вероятно), на която той се е грижел за правилното овкусяване на блюдата на масата - един вид опитвач и оценител на продуктите на кухнята. Друга легенда, която се носи за него е, че той и неговото семейство (а вероятно и неколцина други) са инициаторите за преместването на поселението, както и едни от първите преселили се на близкото възвишение (където днес се намира селото), бягайки от болестите носени от комарите в "азмак"-а (мочура близко до р. Марица, близо до което първоначално е било селото) и така спасявайки доста хора.
Реално погледнато етимологията на името на селото е тясно свързана с турската дума çeşnici (произнасяно чешниджи, а на български - вероятно чешниджия), която буквално преведена означава опитвач и определено е в пълно съответствие със съществуващите и до днес предания за човека на име Чешнигир.

Обществени институции, културни и природни забележителности
   Черковният храм в селото е основан през 1856 г. и носи името "Св. Теодор Терон". По време на Чирпанското земетресение през 1928 г., храмът е бил разрушен и на негово място през 1930 г. се изгражда сега съществуващият храм. В покрайнините на с. Чешнегирово в местността "Азмака" през 1922 г. е построен параклис в почит на "Св. Пантелеймон".

   Основите на училищното дело са поставени през 1851 г.. Училището се е помещавало в черковния двор в две ниски стаи, прилични на килии. Първата училищна сграда е построена през 1879г. Първоначално училището е представлявало голяма двуетажна къща, изградена от камък и кирпич. В последствие то е станало тясно да поема децата и през 1926 г. е построено сегашното двуетажно училище, носещо името "Св. св. Кирил и Методий". През 1979 г. учлището празнува своя стогодишен юбилей. По този повод то е наградено от МНО с орден "Кирил и Методий" - I степен. 

                  

                     Училището на Чешнегирово 1967 г.                  Къщата на даскал Г.Стоилов

 

Днес в ОУ "Св. св. Кирил и Методий" се обучават 130 ученика, които са много любознателни и се включват във всякъкъв вид дейности: спорт, кръжоци, проекти. Освен задължителните часове децате се явяват и на СИП "Автентичен фолклор", където се учат да пеят и танцуват разлини видове народни танци.

   Будният дух на чешнегировци и желанието им за просвета и култура, довеждат до създаване и на читалище - "Наука". То е основано през 1884 г. Първият радетел за това начинание е учителят Никола Бъкларев, а пръв негов председател - Кръстю Ганев. Сградата на сегашното читалище е построена през 1960 г. с труда на жителите на селото. През 1962 г. читалището получава грамота "Образцово Народно Читалище", а в чест на своята 100 годишнина, от Министерството на културата е връчен орден "Кирил и Методий" - I степен. В момента, към НЧ "Наука-1884" има действаща библиотека, която обслужва населението и разполагаща с фонд от близо 8 000 библиотечни документа. Към читалището има още Танцов състав, включващ жени на различна възраст, курс по Английски език, Етнографска сбирка и българо-руски клуб "Аганьок".

   През 1982 г. в селото се построява нова целодневна детска градина "Звезда".

   Здравната служба в Чешнегирово е построена през 1938 г. в едно през родилен дом и в него са раждани всички деца от Чешнегирово, Садово и Кочево до 1972 г..

Етнография

            

Типични женски народни носии от Чешнегирово
 

Редовни събития

   Всяка година през първата седмица на месец август (първата събота и неделя след църковния празник Преображение Господне – 6 август) се провежда традиционен събор на празника на изградения в близост до селото параклис "Свети Пантелеймон".