с.Катуница

село Катуница

Катуница е село в Южна България. То се намира в община Садово, Област Пловдив.

Кмет на кметство Катуница е Красимир Юруков.

Надморска височина: 164 м
 Площ землище: 22.648 km²
Население: 2 339 (ГРАО,2014-06-15)
Пощенски код: 4120
Телефонен код: 03117
Кметство тел.: 03117/22-47
Здравна служба тел.: 03117/22-56

География, икономика и транспорт

Селото се намира на 13,5 км от центъра на гр. Пловдив. През него минава река Чая, вливаща се в река Марица. Известно е със своите могили. С града го свързва както междуградски транспорт, така и градски — автобус номер 22, както и железопътни линии. В Катуница е разпространено земеделието. По-слабо развито е животновъдството. В селото има фирма за производство на сушени продукти, фабрика за преработка на череши, както и спиртна фабрика. Селото разполага и с две работилници за производство на боза. Тук се намира и една от най-големите фирми в България за разфасовка и пакетаж на пестициди. Показателен факт за находчивостта и предприемчивостта на местното население е факта, че Катуница е основния доставчик на аспержи за двореца на Фердинанд в столицата. Пак там французинът Анри Жервелие, пристигнал през 30-те години на XX в., бил смаян от качеството на ягодовия пулп и атрактивната рекламна кампания на ягодите. Девойки в тракийски носии поднасяли пресните плодове на пътуващите по международната ЖП линия, наричана тогава "Конвенционала", в ракитови кошнички с рекламна хартия и надписи на френски, немски и английски. За първи път в страната в Катуница предприемчивият Благой Данов отглежда внесени през 1919 г. култивирани върби в промишлено количество и през 1932 г. изпраща първия вагон с върбови пръчки за плетени изделия за Истанбул.

История

В древността

Историята на селищото може да бъде проследена още до времето на Древен Рим. В местностите Дорука и Чикура е била намерена мраморна статуя на Дионис. В района са намирани и римски монети — сребърна на император Гордиан ІІІ (238-244) и бронзови на Марция Отацилия, съпруга на Филип Араб (244-249), Константин ІІ (337-340) и Констанций ІІ (340-361). В местността „Азмака“ има следи от тракийско селище и Ouranopithecus Намерени са бронзови монети на Филип ІІ (359-336 г. пр.н.е.) и Александър III Велики (336-323 г. пр.н.е.); драхми от типа „Силен и нимфа“ (V-IV в= пр.н.е.), статери на Тасос (VI-V в пр.н.е.), бронзова монета на тракийския град Одрюза (Филипопол) от Тип 1 (II-I в. пр.н.е.) и др. В същата местност местни жители, при селскостопанска работа в периода 2001–2005 са немерили 3 сребърни римси денара — по 1 брой на императорите Антонин Пий (138-161), Септимий Север (193-211) и Елагабал (218-222). Оттук произхожда и находка на силно изтрита бронзова колониална монета на Филипопол, сечена от император Марк Аврелий (161-180).

По време на турското робство

Катуница е старо село, съществувало още преди падането на България под османска власт. Старото село се е намирало в местността "Чиирите", на около 2,5-3 км северно от днешното му разположение. В района на Старото село в "Чиирите" са намерени 2 средновековни монети - 1 медна византийска монета - фолис клас "А1" на императорите Василий ІІ Българоубиец и Константин VІІІ (976-1028) и 1 сребърна средновековна българска монета - грош на цар Иван Александър (1331-1371). Не се знае кога точно е образувано и създадено. Сред жителите на близкото на Катуница, село Кочево има разпространено предание, че селата Катуница и Болярци били образувани "...в незапомнени времена още преди да дойдат турците..." от кочовци - жители на Кочево, напуснали селото си по неизвестни причини. Местните в Катуница обаче казват, че не знаят за такова нещо, нито в миналото са чували от тогавашните стари хора да се е говорело за това. Пак в района на Старото село в местността "Чиирите" са били намирани от иманяри и от местни жители при селскостопански работи, многобройни единични находки на сребърни и медни ранни османски монети от ХV-ХVІ в. - сребърни акчета и медни мангъри. Сред тях при лични проучвания сме засичали екземпляри на султаните емир Сюлейман (1402-1409), Мурад ІІ (1421-1451), Мехмед ІІ (1451-1481). През месец декември 1979 г., в землището на Катуница са били случайно намерени бронзов следновековен боздуган с отлично запазена дървена дръжка и връх на копие, също с частично запазена дървена дръжка, като копието е било намерено в района на каменната кариера край селото. И двете находки от землището на Катуница, намерени тогава са датирани от тогавашния директор на Археологическия музей - град Пловдив, като отнасящи се към времето на Втората българска държава ХІІ-ХІV в. Находките от своя страна свидетелстват, че без съмнение, жителите на селото в Средновековието били войници или със войнишки статут. Това се потвърждава и от ранните османски описи на войнуците в Пловдивско от ХV-ХVІ в., в които в не един от тях са описвани и войнуците, родом от Катуница или живеещи към дадения момент на регистрациите в Катуница. Най-ранните сведения за селото, под името "Село Хатуниче ахали Геберан", са в регистъра на акънджиите от 1472 г., където то е посочено като част от нахията Филибе (Пловдив). Като "Село Катуниче", селото е описано в подробния тимарски регистър на ленната рая в Пловдивско и Старозагорско от 1489 г.. В дефтера от 1489 г. Катуница е посочено и описано като част от хаса на санджакбея. Пак под името "Село Катуниче", селото е отбелязано и в т.н. "Откъс от регистър за войнуци в Пловдивско от ХVІ в.". Във въпросния войнушки дефтер от 1495 г., който е най-ранния войнушки регистър на района изобщо, за Катуница е записано дословно следното „Село Катуниче (Катуница). Войнук Станиша, син на Пейо вместо Рад, син на Смил. Ямаци: Димитри, син на Новак, вместо Новак. Кольо, син на Петко вместо Стойко“. С това си наименование - "Катуниче" селото присъства и в друг регистър от 1576 г., и в такъв от 1614 г., където е посочено, че се състои от 4 къщи.

Френският пътешественик Пиер Лескалопие, споменава селото, където е пренощувал на 3 април 1574, под името "Катунице". Той пише следното: "...Този ден (3 април 1574 г.) спахме в Катунице...". През 1622 г. селото наброява 5 къщи, а вече през 1633-1634 г. селото е споменато като „Село Юнд, с друго име Катуница“ е наброявало 21 къщи, през 1695 г. селото е било от 31 къщи, с 28 християнски домакинства, между които един чифлик, и 2 мюсюлмански, чифлици.

Обществени институции, културни и природни забележителности

Основно училище "Христо Ботев" (едно от най-престижните образователни институции в община Садово)

Читалище с група по народни и спортни танци и функционираща библиотека

Голям стадион, който разполага с два терена. Един за мачове и един тренировъчен.

Целодневна детска градина "Свобода".

Църквата "Свети Никола" — еднокорабна, покрита с каменни плочи. През 1833 г. пловдивския митрополит Никифор известил селяните, че е дадено разрешение от Високата порта за строеж. Строителството на църквата е започнало още същата година. Тя била изградена върху старо християнско гробище в югозападните покрайнини на селото и имала доста скромни размери: ширина — 10 м, дължина — 22 м, и височина над земята до 3 м. За да не дразни мюсюлманите, била вкопана един метър в земята. Тя нямала нито камбанария, нито метална камбана — имала четири дървени клепала с различни размери, закачени на греди в двора. През пролетта на 1834 г. била изографисана от гръцки зографи, които нарисували на стените и на тавана ѝ не само библейски сцени, но и образите на нейните ктитори (спонсори). По-късно тези образи са били заличени. Запазен е единствено образът на ктитора Златан Вълчев Благоев — в преддверието, в ляво от входната врата. От църквата произхожда един диптих "Богородица, Христос и светци" от XIX век, дело на зографи от Тревненската школа, който се съхранява в иконохранилицето при Пловдивската митропол. Църквата е осветена през 1834 г. По онова време Катуница е наброявала 70 къщи.

Редовни събития

Всяка година, в седмицата преди 24 май се провежда събор на селото.

Футболния отбор на селото участва в ежегоден общински турнир. През 2006 г. печели първо място в турнира.