Единственото намиращо се по поречието на р. Марица и във вътрешността на страната на бяла водна лилия (Nymphaea alba) е местността “Мъртвицата”, намиращо се в землището на с. Поповица, с площ 1,0 ха. Местността е обявена за защитена.

На територията на с. Катуница се намира вековно дърво – черна топола, с височина 30 м, обиколка 4,50 м, възраст 127 години. Тополата е обявена за природна забележителност.

В селото се намирало текето (Теке (от турски: tekke) или завиет (от арабски: زاوية, зауия) е мюсюлманска сектантска монашеска общност, обикновено ритуален комплекс от сгради, в който централното място се заема от 7-ъгълна сграда, наречена тюрбе, която е гробница /обикновено символична/ на алиански светец.) на Рис Баба. НАКРАТКО ЗА ИСТОРИЯТА НА СЕЛО БОЛЯРЦИ (Откъс от книгата на Йордан Донев – «Корени и крила»)

Черковният храм в селото е основан през 1856 г. и носи името "Св. Теодор Терон". По време на Чирпанското земетресение през 1928 г., храмът е бил разрушен и на негово място през 1930 г. се изгражда сега съществуващият храм. В покрайнините на с. Чешнегирово в местността "Азмака" през 1922 г. е построен параклис в почит на "Св. Пантелеймон".

Основите на училищното дело са добавени през 1851 г.. Училището се помещавало в черковния двор в два ниски стаи, прилични на килии. Първата училищна сграда е построена през 1879г. Първоначално училището представлява голяма двуетажна къща, изградена от камък и кирпич. В последствие то е станало тясно да поема децата и през 1926 г. е построено сегашното двуетажно училище, носещо името "Св. св. Кирил и Методий". През 1979 г. учлището празнува своя стогодишен юбилей. По този повод то е наградено от МНО с орден "Кирил и Методий" - I степен.